New Generation Forever
  Биография
  Творчество
  Интервюта
  Фен клуб
  Галерия
  Новини
  Магазин
  Контакти
  Дарители


 
 

Нова Генерация LP BG Rock 1 1989


1. Ловец на сърца
2. Само двама
3. Страх
4. Суета
5. Нарцис'88
6. Ледове



Записите са реализирани в състав:
Димитър Воев - бас китара, вокал
Кристиан Костов - китара, програмиране
Михаил Пешев - клавир
Алина Трингова - вокал
Кирил Манчев - барабани

Албумът е издаден от Балкантон
Записите са осъществени във Второ тон-студио на БТ

Когато застанете пред огледалото и отразеното в него не ви харесва, обикновено правите най-лесното - чупите огледалото. На него му е все едно, то не изпитва болка, а вие временно се залъгвате, че сте нещо по-различно.
Концертите на Нова Генерация приличат донякъде на чупене на огледало... Групата е създадена през 1987 г. от Димитър Воев, Кристиян Костов и Кирил Манчев... Студено, студено, студено... студена вълна, ледове. Потръпвате и се загръщате, искате да избягате, но не можете, защото никой още не е избягал от себе си. И защото ледовете са навсякъде около нас и вътре в самите нас. Това са ледовете, сковани от страх, конформизъм и предразсъдъци, от ограничено мислене и бездушие. Това са ледовете на посредствеността и глупостта, на омразата и цинизма, на егоизма и отчуждението. Рядко сме чували текстове като тези на Димитър Воев, от които толкова силно и искрено да крещи самотата... Болката от отчуждението хармонично се покрива със сериозна музика, определена от самите тях като “студена вълна”. Така “студеното” престава да бъде просто понятие, а опит за вглеждане във вътрешното “аз” на цяло едно поколение.
Разбира се, пътят към душата на човека винаги е бил най-трудният. Така че този, който реши да го извърви заедно с Нова Генерация, трябва да притежава освен добро желание, любов към ближния, интелигентност, да не забравя, че това е път, изпълнен с тръни и лишен от суета и най-важното - да не се изненадва, че накрая ще срещне просто себе си... Защото всички ние сме завинаги новата генерация от края на този век...

Доротея Монова
сп. “Ритъм”, специално издание за Зимната Универсиада - София 1989


"Ловецът на сърца"

Бързо изкачих стъпалата.
Спрях се и видях сам вратата,
която твоят ключ пред мен заключи.
Трябва да си тръгна в този случай.

Преждата сега навиват каменни ръце.
Аз надежда ще посея в празното поле,
за да мога някой друг път теб да уловя.
Аз завинаги ще съм ловецът на сърца.

Във Вечната любов аз не вярвам.
Вярвам или не, за нея проповядвам.
Истински сърца ще потърся,
за да уловя с гордостта си.

Ловният сезон започва.
Искам аз да съм готов
в твоето сърце да вкопча
моята стрела любов.


"Само двама"

С тебе май сме само двама,
малко, но не съвсем.
Продължаваме играта -
аз със теб и ти със мен.

Даже никой да не чува
наш'те песни засега,
корабът ще си пътува
във морето от неща.

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

Нестинарките във огън
влизат с босите крака,
ние с тебе ще докажем,
че има смисъл от това.

Който иска - да се маха!
Ние с тебе ще вървим.
Не е време за уплаха.
С огън нека да горим!

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

В спомените си от детство
няма да се връщам аз.
Пътят, който ни остава
е в очакване пред нас.

Видеото ни представя
чужди клипове безброй.
В клипа на живота собствен
аз съм главният герой.

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.


"Страх"

Изсъхнал корен
е ръката ми,
когато докосва
лицето ти.
Страх се казваш
по пътя ми,
страх се казваш
в очите ми.

Страх ме е когато
нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда
сам във подлата игра.

Празен поглед
приятелски
иска теб
в ръката си.
Страх ме е
от себе си
когато загубя
мечтите си.


"Суета"

Задъхан бързам през снега,
натрупан вътре в мен.
В редици бронзови лица
възпяват химн студен.

Не се нуждая от сълзи,
задръж си ги във теб,
защото всъщност грозна си,
когато плачеш за мен.

Някой рицар е до мен,
но кой е всъщност?
Свали си шлема и кажи:
ти кой си всъщност!

Ковачът ми кове кръвта,
която ще ти дам.
Освободени от срама
ще стигнеме дотам,

където заедно с вълка
ще търсим във степта
един изпълнен с тръни път,
лишен от суета.

Безидейна суета -
рамка златна, на врата.


"Нарцис 88"

Лилава блуза
облича ревността
и сяда тихо до мен.
А твойта обич,
която търсих аз,
стои със надпис "платена".

От моята любов
аз няма да ти дам,
ще се обичам сам.

Невидим празник
води нов живот,
промяна искам да ям.
И реалистът
прави грешен ход,
но връщане в играта няма.

Аз няма, няма, няма,
няма да ти дам
това, което искаш,
обичай си се сам.


"Ледове"

Вълни от северен океан
заливат моя бряг голям
и аз като една скала
замръзвам бавно под леда.

Виждам аз,
няма да има промяна.
Защото знам,
топли вълни няма.

Леден, леден, леден
е и моят ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.

Хлебарят вади топъл хляб,
но аз не мога да го ям.
Душата ми изпитва хлад
и моят глас е в лед скован.

Ела със мен
в моята ледена стая
и там до теб
студено аз ще мечтая.

Леден, леден, леден
е и този ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.

Няма да мога да разбера
това, което е всъщност
животът ми.


] назад

Версия за печат :



Всяко ползване на търговските марки "Нова Генерация" и "New Generation" без писменото разрешение на техния притежател е забранено и се преследва от закона.