New Generation Forever
  Биография
  Творчество
  Интервюта
  Фен клуб
  Галерия
  Новини
  Магазин
  Контакти
  Дарители


 
    Интервю с майката на Димитър Воев
Репортер Мариела Христова
Фен-клуб Нова Генерация Завинаги


Майката на Митко: Той много се запали по китарата - това беше основното. Един ден видя по телевизията една жена, която пееше и свиреше на сцената, и той каза: "Искам ето така да пея и да свиря на сцената." И понеже баща му му уйдисваше (и той беше малко музикант) направи първата китара, която беше с петолъчка, като китарата на ABBA. И Кристиян се запали, но той си я направи сам. А на Митко му я направи баща му - беше електрическа. Преди да се издигне, Митко свиреше в кръчми. Но тъй като не обичаше цигарите (не му понасяше), пък и не това беше целта му... Взимаше уроци при един много известен учител. Веднъж каза: "Аз не искам да свиря по кръчмите! Аз просто искам да си пиша музиката!" Както и после стана. Пишеше си всичко сам. Искаше да изнася концерти. Тогава те трудно пробиха.
Бяхте ли му съпричастни?
Да. Мъжът ми повече, аз - по-малко. Но живо се интересувахме от всяко тяхно деяние. После, като се ожени, аз изостанах, защото гледах детето. Те си ходеха насам-натам, свиреха. Само питам как е минало и абсолютно винаги му пожелавах успех.
Той споделяше ли с вас?
Не много. Аз като че ли не съм го питала много, но за концерти казваше. Аз скоро разбрах, че е имало много неща, писани от него. Може би той си ги е имал готови; като му дойде някоя мелодия да си има готов текст. Както стана с "Куклата". Песента "Кукла" е от него и когато започнаха да я пускат по радиото, той каза: "Те ми поискаха текста и аз им го дадох готов, написан." Каза го с пренебрежение, все едно - "голяма работа"...
Какво ще разкажете за детските му години?
Много беше послушен. Аз първоначално не работех, гледах го. До 30-годишна възраст гледах и двамата. Просто не съм имала проблеми с него, не е бил палав и лош. По едно време започнах да работя на смени, и като му кажех: "В 12.30 да си вкъщи, защото аз излизам в 13.30; трябва да обядваме, да измия съдовете и да тръгна на работа", винаги беше точен. След 12.00 вече го гледам да се задава и да дърпа Мони, който е по-малък с 4 години. Много го гледаше. Всичките комшийски деца, щом са с Митко - майките спокойни. Той ръководеше цялата банда дечица. Майките казваха: "Щом Митко е с тях, няма страшно!" Ходеха из парка, до зоологическата градина (ние тогава живеехме с центъра). Търсеха го. Децата бяха доволни, спокойни бяха и майките.
Спомням си, че - Мони беше в количка - аз си седя с майките в градината, и той изведнъж (значи от малък му идва), както беше клекнал до мен, каза: "Клечки събирам аз. Клечкар съм аз, клечкар." Тогава го запомних, за да го кажа вкъщи, и сега го помня.
Като живеехме в къщата винаги съм била спокойна, че няма да падне от прозореца. Аз си гледах работата, той си стои на прозореца и си играе. Един де минаваше боклукчийската кола и той каза: "Ей, мамо, виж, бунджийската кола, бунджийската кола минава." Толкова ми стана смешно... Тогава беше на 3-4 години.
Ходили сме много на Витоша. Мъжът ми купи едно място на Ромча и започнахме редовно да ходим там. И на море много ходехме. Като малък не обичаше да яде месо. Повече кайма ядеше, но в един момент и нея спря да употребява. Преди да започне да яде каймата, ходихме на един остров, Болшевик, на почивка. Там ядяхме постно, защото нямаше откъде да си поръчаме друга храна. 14 дена бяхме на този остров и на връщане слязохме на гарата в Бургас и си взехме кебапчета. Той за първи път изяде 2-3 кебапчета. Много обичаше пиле и пържени картофи. С влизането питаше какво има за ядене. В един момент, като се запозна с Нели, спря да яде месо и каза: "Аз повече месо няма да ям! Ще ми сготвите нещо постно!" И ние изпаднахме в паника: "Ама защо постно? За колко време? Как ще го ядеш това постно?" - "Край! Казал съм, че повече месо няма да ям! Ще ми готвите постно!" И после разбрахме, че Нели му е повлияла да яде постно.
Според вас Митко беше ли особен?
Да. Малко по-особен беше. Той вярваше в духове и може би това му беше по-особеното. Моят дядо е бил медиум и е говорел с духовете. Аз съм присъствала на сеанс. Ако не бях присъствала, щях да мисля, че ме лъжат. А като разправях на Митко, той вярваше. Бях му дала едно кръстче и той си го носеше. Мъжът ми не вярва в тези работи. Например, на една книга трябва да напиша азбуката, и започна да викам духовете - съответно ми тръгва чашата. Аз имам слаба (????), която се движи. Това се прави вечер, на тъмно. Веднъж ми тръгна чашата като бях ученичка и ми се яви някакъв дух.
Двамата сте се разбирали много добре...
Много пъти Митко ми е давал съвети - еди-какво си, еди-как си. Много обичаше да свири. Беше упорит. Тук имаше 3-4 китари. Двамата с Мони много свиреха заедно. Веднъж баща му му каза: "Ако искаш да се издигнеш, трябва да свириш по осем часа на ден. Ето това е! Друго положение няма!" Тогава той се вслуша и започна да свири.
Но той всъщност не е работил, а се е занимавал само с това?..
Да, само с това. Времената бяха други, но Митко много свиреше. И Мони свиреше. Аз много пъти карах мъжа ми да ходим на концерти, но той казваше: "Къде ще ходим? Там са 15-годишни! Ние сме старци!"
Присъствахте ли на концерта в памет на Митко?
Да. Там имаше много хора. Хареса ни. Но по принцип не съм ходила много по концерти и рецитали. Даже по едно време свиреха в НДК, около Коледа. Казах на Митко, че искам да ни вземе билет да го видим как свири в НДК. След това ходихме на последния концерт "Зад опашката на Коня". Там вече го болеше главата. Ние позакъсняхме малко и жената не искаше да ни пусне. Казвам: "Как така няма да вляза? Синовете ми свирят, а аз не мога да вляза да ги видя! Билети?! Какви билети?" А мъжът ми казва: "Ние сме придружители, т. е. от групата." След концерта Митко се оплака: "Болен съм! Болен съм, нещо главата ме боли, гърлото ме боли..." Всъщност, от гърлото се започна. Много интересно как така се прехвърли на главата?! Ако го бяха оперирали по-рано... От юли месец го болеше, а те в болницата не можели да го приемат, защото няма легла. Цял месец му правиха всичко друго, само не каквото трябва. Главата го боли, а те казаха, че бил бял дроб, та бъбреци... Съвсем други работи правят, а не да му видят главата на скенер. Туморът растял с дни. Ако е бил по-малък, е трябвало да го изчистят, но лекарите късно оставиха. Не можело да се рови в мозъка! С майка ми много пъти сме си говорели, че ако го бяха изчистили, ако беше останал жив, след като са му ровили в мозъка, са могли да го осакатят - я крак, я ръка, да не може да се движи, да свири... Още по-лошо! Както е свикнал с китарата, с музиката, какво щеше да прави?! А Георги Минчев два пъти му правиха операция и се оправи. Продължава да свири и пее. Той сам си каза, че понякога забравял думички, песни... Имал си е късмет!
Митко е бил срамежлив като малък...
Митко не обичаше да ходи с къси ръкави. Аз му навивах ръкавите, а той ги спускаше. Казвах му, че е горещо. Беше срамежлив. Даже не поздравяваше и му казвах, че е срамота. Като стана голям, започна да поздравява. Много го бъркаха с момиче. Казвам: "Какво момиче? Той е станал на 14 години, момче си е!" Може би като му слагах шапка, защото миглите му бяха много дълги и извити, опираха му чак в очилата. На 4 години ги сложи, защото имаше астигматизъм и далекогледство. После се оправи и ги махна.
А като беше бебе, получи обезводняване и за малко щеше да умре. На 7 месеца постъпи в болница и остана там 15 дни на системи. Като отидохме да го вземем, съвсем беше отслабнал. Тъкмо беше понадебелял - и сестрата го води един слабичък, не можах да го позная. Казвам на мъжа ми: "Ама това не е моето дете!", а жената казва: "Как да не е вашето дете?" Той като ме видя, и ми се усмихна - и казвам: "У, вярно, че е моето дете!" И вкъщи като го заведохме, продължи да кашля.
Тъй като прочете Библията, знаеше много неща. Аз сега избягвам да слушам негова музика. Отвъд смъртта е много тайнствена, страшна, но много интересна. Аз се страхувам от тъмното и като я слушах, ми беше много особено.
Една вечер го видях седнал на земята и ми казва: "А сега ми дойде вдъхновението." Пише на нощна лампичка и аз му казвам: "Какво виждаш на лампа?" От малък много книги изчете - разни приказки, философски книги. Много четеше! Мони по-късно започна да чете философия. Митко много знаеше и беше много умен. Лошото е, че рано си отиде. Хубавите хора бързо си отиват, а пък лошите остават.
Обаче имаше самочувствие. Обичаше да се облича хубаво. С него имахме еднакви вкусове, много се разбирахме двамата. Но се движеше със самочувствие. Младежта започна да ходи с къси панталони. Баща му веднъж му направи забележка: "Да ги махнеш тия панталони!" Беше облякъл едни хубави, бели панталони. Каза, че ги купил от певицата Мими Иванова, може би бяха дамски. Баща му му казваше да ги махне, а той отвръщаше: "Сега така е модерно!" Той много обичаше хубавите ризи. Имаше голяма слабост към тях.
Последната година бяхме на Ахтопол. Те бяха в къмпинг Арапя и ходихме на разходка до Ахтопол. Те дошли да ни търсят, без да знаят адреса, и Митко вика: "Познахме по цикламеното, дето виси на балкона." Аз имам една цикламена хавлия, с нея ходя на морето. Аз излязох на балкона и Митко викаше: "Мамо! Мамо!", а Маги: "Мамче! Мамче!" На другия ден ходихме на Ахтопол, ядохме сладолед, разхождахме се и там младежта, като ни видя: "Ей, Митко от Нова Генерация!" Ние грабнахме детето, те се струпаха край него за автографи, даже снимки си правиха. Ние се дръпнахме встрани. Това беше последното лято с него.
Фактически, те тук са се събирали да свирят?..
Да, много свиреха у нас. Той преди състава свиреше с Пенчо, Геша и Славчо.
Как възприемате неговото творчество?
Всичко, което е негово, харесвам - песни, стихове. Още преди да почине ми харесваха. Мъжът ми казваше: "К'ви са тия песни? К'во е т'ва? К'во си писал?" Но на мен ми харесват. И сега последната тава съм я слушала. Скоро нищо не съм слушала, защото ми е мъчно, избягвам да ги слушам.
Каква е преценката ви за Отвъд Смъртта като музика и текстове?
Страшно е. Той може би го е предчувствал. Когато е писал ние не сме били тук. Той живееше на друго място. Ние много неща не знаем. Аз даже не знаех, че толкова много неща е писал. Те и много не говореха. Нели много работи. Също не казва.
Митко не обичаше цигарите. Също така и алкохола. Само да му се вмиришат дрехите - и веднага ги слагаше за пране. Нели казваше, че и други мъже й предлагали, но те или пиели, или пушели, а Митко - нито едното, нито другото. Аз чат-пат запалвам.
Много обичаше да ми разказва за духове. Не знам защо имаше такова влечение. Мен ме беше страх. Избягвах да говоря, но той постоянно разпитваше - какво било, що било? А пък аз бях 12-13-годишна, когато дядо ми правеше медиумите. Аз само си седя и слушам, а всичко се записваше на тетрадки, всичко говорено. Знаех, че горе работят и ходят на молитви.
Много ме разпитваше за рода ни. Аз му бях казала за моята баба, че е чехкиня от графско потекло - може би за това той малко се надуваше и се гордееше, че е от графско семейство.
Беше възпитан и прекалено чувствителен. Някой път, като му се скарвах, след това съжалявах. Веднъж баща му го заведе на екстрасенс и тя това го е казала... Като малък не се е налагало да го изпитвам, много добър ученик беше. Като стана по-голям си купуваше учебници. След осми клас постъпи в Хранителния техникум. Там беше една година, но не можа да изкара, защото не го влечеше готвенето. А учениците идвали пияни, псували - въобще, не му било приятно. Но беше голям майтапчия. Спомням си, че ми казваше: "В каймата се слага яйце, нали знаеш?"
Веднъж кандидатства в естрадния отдел. В изпита се изискваха два инструмента - китара и контрабас. Даже взимаше уроци, но после се отказа да кандидатства, защото нямало да го приемат. После се издигна с Нова Генерация. От много хора чувах отзвуци, че бас-китаристът бил много добър. Колегите му много го уважаваха. На погребението имаше 300 човека, много народ... Дори една жена се чудеше кой е починал, та се е събрал толкова народ. От Русе имаше много, те там много го обичат, също така от Варна и други градове.
За свободното му време какво ще разкажете?
Най-много четеше. Като малък събираше индианци. Много обичаше пеперудите и ги ловеше. Даже си беше направил една кутия с прозрачен капак. На вилата вечерно време се явяваха. Имаше много красиви пеперуди, забодени с игличка. Въобще, много обичаше животните. Мъжът ми беше намерил един таралеж и с него си играеха. Двамата после довлякоха една сврака.
Веднъж майката на Аля каза: "Толкова възпитано и интелигентно момче беше! Той сигурно ме гледа отгоре, а може даже и да ми се усмихва."
Когато Митко почина, баща му отиде при екстрасенска, която говори с духове. Той веднага казал, че иска да говори с Митко, а тя казала: "Ама те са двама!" Тя откъде ще знае, че са двама? Значи, само по това аз разбирам, че има нещо, някаква връзка. Той понеже е кръстен на баща ми, а и той е починал... Тя попитала: "Кой Митко?", а мъжът ми отговорил: "Ами синът ми, Димитър Воев. Искам с него да говоря." Тя казала: "Те двамата се движат непрекъснато заедно."
"Тук уча, продължавам да уча (някаква наука - бел. ред.) и свиря на арфа. Ако някой път Мони чуе, че се свири на арфа, да знае, че му изпращам послание." - така казал Митко. После и баба му се явила (а тя пък откъде ще знае, че баба ми се казва Слава?). Казала: "Тука има една Слава. Пазете се от кражба!" Един ден като се прибирах, видях, че са се опитвали мазето да отварят. По това човек може да разбере, че има нещо. Само си правим разни догадки. Обикновено духът витае до 40 дни - тук се тропне, там се тропне. Той последно беше тук. В болницата в стаята имаше по 5 души и всеки шум го дразнеше. Събота и неделя мъжът ми го караше тук, за да не е там при болните. После го откараха във Военна болница и там почина. Маги един път разправяше, че като се събуди, "като че ли някой ме дърпа за косата". И аз си викам - дали не е Митко...
Митко го сънувах един-два пъти. Беше облечен в някакъв черен потник и тичаше по люлеещ се мост. Според мен те са в някакво друго измерение (духовете - бел. ред.), в което ние не ги виждаме. Не знам дали те ни виждат. Когато мъжът ми беше при екстрасенската, Митко питал: "Стои ли ми чашата на масата?" С това започнал. Коя чаша и на коя маса - не зная. Спомням си, че Нели му беше купила една голяма чаша да си пие млякото. Той много обичаше мляко. Може и за нея да е питал: "Стои ли ми чашата на масата?"

] назад

Версия за печат :



Всяко ползване на търговските марки "Нова Генерация" и "New Generation" без писменото разрешение на техния притежател е забранено и се преследва от закона.