Убедена съм, че Митко много ти липсва...
Естествено! Той беше един от хората, с които можех да свиря, да се разбирам и да направя група. Едно е да си в група с хора, с които само да свириш, друго е да мислиш групово.
Какво представляваше Митко?
Трудно е да се обясни с една дума. Познавам го от много отдавна, накъде 1983-1984 г. Това, което ми е направило най-силно впечатление, е, че винаги, когато сме ходили на купони, той се е прибирал и не е оставал, както други хора. Съжалявал съм, че не е оставал, за да види тази купонджийска страна на живота. Всъщност, през това време съм имал - точно по тази причина - възможност да се докосна адски близо до него. Това ставаше в моменти, когато сме на някоя вила или пък случайно е оставал на купон. И именно тогава аз го опознавах окончателно. На първо място като гениален творец... Защото в тези редки моменти, когато е оставал... абе, ние им викахме "мъдри вечери", т. е. "утрини". Когато останем на някой купон и към 4-5 часа, когато всички изпозаспят, точно тогава ставаше интересно. Трудно ми е да ти го обясня, защото тези думи като "купони" не ги харесвам.
Също така той рядко пиеше. Имало е случаи на година по един път да употребява алкохол. Точно тогава съм го наблюдавал как е плетял стихове в много висше творческо вдъхновение.
Как се запознахте? (Под каква форма се запознахте?)
О, това не си спомням. Мисля, че това стана покрай група Парадокс. Обаче след това Митко отиде да свири с Фикс. Всъщност, точно по това време групите се объркаха. Те ме повикаха на неговото място, тъй като Кристиян се познаваше с Милен - един мой много добър приятел, който сега живее в Чикаго. Той беше първият китарист, който дойде след Вълко. Кристиян, Киро и Митко са отраснали заедно. И тримата са живели на улица "Иван Вазов".
Иска ми се да разкажеш нещичко за Парадокс.
В Парадокс имаше ентусиазъм, свиреше се твърдо. Не бих се ангажирал с определението хард рок, например. Тогава се слушаше това. Не се наемам да класифицирам стила. Силният човек в групата беше Кристиян. През него минаваха повечето неща. Почти всички парчета бяха негови. Ние просто го допълвахме. Основно той беше лидерът. Това е интересното около тази група. Кристиян слушаше Grand Funk и такива подобни. През 1982-1983 г. се слушаха по-твърди неща. Всъщност, не е имало и нещо по-различно. Спомням си, още съществуваше тази група, някъде 1985 г., когато решихме за наше разнообразие да направим някаква друга група. Тогава предложих да бъде по-несериозна, защото започна да ми става смешно от този твърд наплив. Просто идва такъв момент, в който това, което става, започва да се банализира. А ние бяхме новатори и бяхме недоволни от многото неща, които виждахме, че се утвърждават. Това беше голяма еуфория. Твърдата музика стана банална и добре позната и хората започнаха да я отричат. Става въпрос за някакво наше творчество, т.е. музика, стил. И като усетихме този момент, ние избихме на нещо по-несериозно. Държа да подчертая, че ние не сме гонили определен стил. Спомням си, че Ревю и Нова Генерация бяха класифицирани като ню уейв, а Кале като пънк. Такова нещо няма! Гледахме да сме различни от другите. Чувах неща от сорта на: "Тия едно време свиреха хард рок, после ню уейв, после какво ли ще засвирят..." Това дори не може да ме засегне, защото знам какво сме правили. Идеята в Кале беше да направим нещо по-различно, някаква пародия на всички тези твърди и страшни парчета, които се превърнаха в маса. Може би затова Кале, Ревю и Нова Генерация бяха квалифицирани като ню уейв групи. А освен това Кристиян беше по-напред от нас в свиренето и през 1985 г. трябваше да влезе в казармата - и тогава направихме Кале.
Имаше ли основна идея?
Свиреше се различно и алтернативно. Имаше такъв момент, в който се залагаше само на музиката, а текстовете оставаха на заден план. Може би затова на фестивала през 1987 г. публиката ни хареса. Причината беше в текстовете, те бяха застъпени. Просто нямаше значение какво свириме в тоя момент. Успехът беше заради тях. Естествено, че музиката е хубава. Спомням си, че единствено Апокалипсис имаха добро попадение в текстово отношение. Искам да кажа, че в периода 1982-1987 г. по отношение на текстовете имаше гонения. Имахме разправии със Софийско градско, и по-точно с ченгетата Николов и Чолаков. Те присъстваха непрекъснато по концертите. Отвращавахме се както от "любовните" текстове, така и от тези, които дойдоха на дневен ред преди две-три години, по време на промените. Тогава всеки плюеше системата, ползваха се социални текстове. В Ревю, Нова Генерация, Парадокс и Кале гледахме да сме една стъпка пред другите. В момента, в който нещо ставаше банално, ние поглеждахме на друга страна. Не мога да се примиря, не ми е интересно да правя нещо масово. Това ме дразни и отблъсква.
Интересното беше по фестивалите, на които свирехме. С Кале почти никъде не сме ходили, но тя витаеше навсякъде. Кале и Нова Генерация присъстваха доста по фестивалите. Много гот беше в Троян, Мичурин и Приморско. Когато излизахме да свирим Кале, имаше успех. След време Киро и Митко, които бяха в Кале, но нямаха друга група (по това време аз свирех с Милена и Вълко и имахме доста участия), излязоха с предложение заедно с Кристиян да направим група. Пред мен стоеше проблемът коя от двете групи да избера. Още когато тази идея беше в зародиш, Вълко се премести в Тангра. На нас ни трябваше трети човек. Стана ясно, че ще бъде Киро, тъй като Милена си пада по него. Може да се каже, че той остави Нова Генерация. През 1989 г., когато се разпадна Ревю, се оформи идеята с Бойчо и Киро да направим тройка. Направихме 3-4 парчета от рода на "Ала-бала" и "Шарената сянка", но докато се усетим, Киро се върна в Нова Генерация. Той си прескачаше където му е удобно, а те вече се бяха утвърдили. Аз може би затова не погледнах много ентусиазирано на варианта: аз, Киро, Кристиян и Мите. Във всички варианти, в които сме свирили - те тримата в тройка; аз, Киро и Кристиян; аз, Киро и Митко (Кале) - е било сполучливо, но този вариант - четиримата заедно - не се е осъществявал. Преди Кале, през 1985 г., имахме такива проби, а дори имаше и пети човек - един Чарски (клавир). Просто не ставаше. Тази четворка не се получаваше и никога не се получи!
Доколкото разбрах Митко е бил веселяк...
Напротив! Това исках да ти кажа, че той не е бил много отявлен купонджия. Е, обичал да ходи на гости, но не е бил и бохем, който оставал до късно. Но в малкото моменти, когато е употребявал алкохол, се е представял много добре. Представям тази му страна, която малцина знаят, т. е. купонджийската, която беше слабо изразена в живота му, но когато я е показвал, винаги е бил недостижим. Това със сигурност мога да го потвърдя!
Имаш ли представа защо Митко не беше подхванат от емигрантската вълна?
Мисля, че когато вълната тръгна, му се роди дете. Другото, което не е малко, е че Нова Генерация продължаваше да свири. Тези две неща са абсолютно достатъчни. Със сигурност не му е било приятно, оставайки сам тук, при положение, че повечето му приятели са навън. Като се върнах от Германия, се видяхме, стана ми много приятно, че свири. Нова Генерация пак се бяха закрепили добре. Имаше един кризисен период, в който всички го напуснаха. Бяха се оправили. Там свиреше един мой приятел - Димбето.
Един от най-добрите и сполучливи концерти се състоя в зала "България"...
Това беше идея на Митко - лайв с приятели и изсвирване на по-стари парчета. Беше готино!
Кое ти е любимото парче на Кале?
Трудно ми е да определя! Те са няколко. Харесва ми "Внуците". Много съжалявам, че оригиналът го няма. Брат ми някъде го затри някъде. В този запис участваха и Вълко, Милен и Иван Пънкара. Като музика ми е много любимо. Бедата на Кале е, че повечето от парчетата отидоха по други групи. "Чичо" например мина през Ревю.
Има един много уникален запис на "Малко момиченце"...
Не зная точно за кой става въпрос, но двамата направихме един запис в едно момиче - Рени - с една куха китара. Митко си го свиреше и пееше, а тя му пригласяше на припева. Това е оригиналът. След това го записахме с бас. Ние щяхме да го свирим на рок фестивала през 1988 г., бяхме го подготвили заедно с "Любов". Тогава не ни допуснаха и тези парчета така си останаха. Имаше цензура, поискаха предварително текстовете и ни казаха: "Вие няма да свирите!" После чух от групите (Иван Латинов ми каза), че някой дал предложение да се направи стачка. Но никой не посмя. Всеки се ослушваше и си излезе на сцената. Аз не ги обвинявам. Нормално е! Хората-организатори ги е страх, че ще дойдат ченгетата... На първия фестивал са имали проблеми с полицията след нашето излизане. Нас всъщност ни смъкнаха от сцената. Но мисълта ми е, че тези парчета - "Чичо", "Малко момиченце" и "Любов" - са на Кале. Но публиката не можа да ги чуе в нейно изпълнение, а бяха популяризирани от други групи.
Имам един специфичен въпрос. Как реагира, когато научи за смъртта на Митко? (на този неудобен въпрос Васко реагира много резервирано - бел. М. Х. )
Не ми беше приятно, слабо казано... Аз се прибрах от морето. На по-предишния ден, на 5 септември, пихме по различни капанчета и на мен ми се разсипа 4-5 пъти чашата. Тогава се попитах какво става. Дотогава имах само един приятел, който почина. Като се прибрах и разбрах - в "Клуб 17" един приятел, Габи, ме посрещна с новината - ми дойде като гръм от ясно небе. Изобщо не съм очаквал! Преди да замина на морето, му ходих на свиждане. Той беше зле, но никакви изследвания не бяха излезли. Не съм бил подготвен за тази мисъл, че може нещо да му стане. Стана ми мъчно, и тежко, и какво ли не... Трудно ми е да го опиша...
Като какъв човек ще остане в съзнанието ти?
На първо място като творец-великан, и то основно на поезия. Бих казал, най-добрият в България! Защото неговите неща са гениални! Чудя се как още никой не е обърнал внимание. Обикновено такива хора ги оценяват след като изчезнат, обаче... Е, има едно изключение с една-две книжки... Както е казал: "малка висока скала". Той беше много сам приживе, през целия си живот. Аз си спомням за един хороскоп, който през 1983 г. му пристигна. Неговият беше написан с много черно мастило. На останалите бяха много хубави, а неговият - много "dark". Тогава той го скъса и хвърли. Даже снимката хвърли, но аз я пазя. Общо взето, този хороскоп се оказа верен. На няколко места се споменаваше, че през целия си живот ще бъде сам - и той малко или много остана сам и неразбран. Независимо че около него имаше много хора. Само заради тази поезия, която пишеше... всъщност, излъчването й беше за (на) сам човек.
Предполагам, че има и парчета, които не са свирени много или са недовършени. Смяташ ли да ги направиш след време?
Да. Смятам първо да направя "Апокалиптра". Това е негово парче, но аз искам да съчетая текста с музика на Абсолютно Начинаещи. А и ми се иска останалите песни да ги има записани "черно на бяло". Жалко, че парчета като "Улица "Нов живот" и "Епитаф на Кале" нямат качествени и цели записи.

] назад

Версия за печат :