Текстове на неиздавани песни

ОСТРОВИ / ПРАЗЕН ВЛАК / АЙШЕ / ПЛОЩАД НА СЕСТРИТЕ / ПРЪСТЕНА НА ЖИВОТА / ЧЕРНО ТАНГО / НОВАТА МИ КОЛА / СЪС ТЕБ / БЕЗНАДЕЖДНОСТ, МОЯ ЛЮБИМА / РОМАН / ЗОНА ОПАСНОСТ / ТАНЦЪТ НА МАШИНОПИСКАТА / МАГЬОСНИЧЕСКИ БАЛ / МЛЕКАРКАТА /

"Острови"

Твойте черти
променят се с дни
и аз не разбирам
каква си всъщност.

Ти си звезда,
но с малка цена,
купува те всеки,
за който изгаряш.

Острови тъжни
са наш’те съдби,
дълбоки морета
ни правят сами.

Толкова дълго
натам се стремях,
но да достигна
до теб не можах.

Но всъщност,
вече не искам,
тръгвам си сам
и замислен.

Тъжен човек
гледа към теб,
обвит във кълбо
от празни надежди.

Ти ще летиш
със лодката си
и ще разцепиш
вълните пред него.

"Празен влак"

Червен е влакът през нощта,
когато кара той съдбите ни,
а ние сме на гарата,
за да останем само зрители.

Празен влак пред нас минава,
ще го хванем ли до края,
или просто ще вървиме,
докато се изтощиме.

Забравил своя син билет,
ще те докосна за раздяла
и тръгнал някъде напред,
ще се превърна в точка бяла.

"Айше"

Аз стъпвам във следите,
които са от теб.
Над пясъка платинен
е твоя силует,

и виждам във безкрая
червени блясъци,
над които с теб летяхме
в пустинни празници.

Ръцете ми ще търсят
момичета - дървета,
в които ще дълбая
на спомена портрета.

Айше, Айше, Айше,
очаквай ти деня.
Сам изгрева възседнал
аз теб ще отнеса.

Посвещавам тази песен на момичето,
което първо научи името й.
Завинаги.
От мен.

"Площад на сестрите"

Хващал ли си ти момиче,
пърхащо с криле,
стискал ли си го със длани
докато умре?

Ти искаш да го обичаш
в пясък от луна,
знам, че твойта шизоидност
ще спаси света.

Това е един площад
на сестрите със цена,
от Ханой до Сан Франциско
на моя кораб са платна.

Самураи-фанатици
от години спят,
няма кой да ги разбуди
да те защитят.

А сестрите се усмихват,
махат със ръка,
аз за тях издигам къща
топла в есента.

"Пръстена на живота"

От ужас грохнал е денят,
по който стъпват великаните,
но замъкът на твойта плът
ще изцери на звяра раните.

Брилянтен облак е духът,
във който ти и той отплавате,
а мойте черни знамена
ще се разкъсат над океаните.

Безсмислена е младостта,
която лесно получаваме,
в сребро скован ни е срамът,
в смъртта и него ще оставиме.

"Черно танго"

Нейните стъпки
моите бързо намират,
спрели в луната -
точна стрелба.

Раз, два, три, ла, ла, ла,
раз, два, три, силна магия,
дансингът плаче,
черен, недостижим е.

Това танго
е в облаци цяло,
черно танго, за нас
последно начало.

Фрак съм облякъл
в тази звездна интрига.
Руската водка
засилва страстта.

Раз, два, три, ла, ла, ла,
раз, два, три, тя ми намига,
виждам, всъщност
нейното име е “смърт”.

Часовникът трак, трака,
стига вече си дишал,
свърши си дните,
сега си просто излишен.

"Новата ми кола"

Кадилак, Форд, Ситроен...

Огненосини фарове светят,
завоите взимам все едно, че летя,
вие имате всичко в света, без мене,
аз имам само тази кола.

Скъпи дрехи всеки облича,
всеки се чувства добър интригант.
Ние всички участваме в Светата притча,
но не всеки има за играта талант.

Автостопът е малка измама.
Качвай се! Ще те взема със мен,
но трябва да си наясно с нещата,
методът “спиране” е забранен.

Слаби мускули тихо ридаят,
няма да бъдем вечно сами.
Попитай чайката какво представляват
сребристите рибки със тъжни очи.

Хей, кардинали с усти кадифени,
къде е вашата вяра с крила?
Вие имате всичко в света без мене,
аз имам само тази кола.

Лирика, епос, драма - това е
стълбът, който държи света.
Подръж го и ти, мен вече ме няма.
Аз съм с моята нова кола.

Новата ми кола, това е катафалката.
Моята нова кола, това е катафалката.

"Със теб"

Не знам дали
прегърнал съм деня,
в чийто образ
скрил се е сънят,
но не искам
в мисълта си
да се спра.

Защо вървиш
по чуждите следи
и не сънуваш
своя сън дори,
и защо
сам си скрил
мечтите си?

За теб и мен,
за всеки един от вас,
до края на дните си
ще пея аз
и с меч в ръка
убий сам
свойта самота.

Със теб ще полетим
над сградите,
със теб живея аз,
със теб
ний ще се удавиме,
това зависи
само от нас.

Със теб
ще достигнем колоси,
със теб ще сме от тях,
със теб ще спасиме
себе си
от лицето
на всеки от вас.

"Безнадеждност, моя любима"

Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.

Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.

Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.

С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.

Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света-игра.

Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.

"Роман"

Всяка вечер книгата отварям,
това е моят любим роман,
в който героят го обезглавяват,
когато разбрали, че не иска да е сам.

Няма религия, няма вяра,
която да иска от теб
сам да се затвориш в гола стая
и да се превърнеш във портрет.

Какво ме засягат, питам ви всички,
тези преминали стари войни?
Не искам нищо за тях да зная,
животът е днес, а не в минали дни.

“Копеле” всяко дете се нарича,
щом е родено на този свят.
Не ме интересуват ваш’те измислици,
детето е истинско и без брак.

"Зона Опасност"

С вериги стегнал си скалите,
за да са здрави тези дни,
когато ще текат реките
през твойте очни падини.

Намираш се във зона Опасност
и стъпвай тихо мълчешком,
сърцето свило се натясно
ще търси своя вечен дом.

Предай, предай ме с чиста съвест,
а аз ще гледам отстрани
и докато ме тъпчеш властно
ще те попитам: "Как си ти?"

В сребро скалите горе светят,
но няма да ги стигнеш ти.
В кошмари моите портрети
зловещо ще навяват "спри".

"Танцът на машинописката"

Пиша, пиша
дълго пиша
но машината
не диша.
Чукам с пръсти
побелели
настроения,
недели.

Зад вратата
стои съдбата,
тя диктува
с днешна дата.
Протоколи,
формуляри
чакат мойте
бледи длани.

Няма смисъл
от фризура,
щом любов
не съществува.
Никой няма
да поиска
да лети
с машинописка.

Свършва моето
работно време,
нощни лампи
танцуват с мене.
Аз съм твърда,
безразлична,
винаги нежна,
но не лирична.

"Магьоснически бал"

На изток от съня, на демона в кръвта,
решетки от ръце затварят някого отново.

Хетери от брокат поглъщат твоя свят,
разкъсай плазмата, за да си пролетен отново.

Довиждане, Китай, бял дракон в огнен чай,
докато ангелът във мен ще се завърне при теб отново.

Любовното море привлича своето дете,
а корабът си ти и ще потънеш пред нас отново.

Магьоснически бал, аз искам твоя кръг
от вечни колене, за да танцувам сам отново.

"Млекарката"

Пъстра малка тълпа аз в ръката държа,
дърпам ги със конци, надявам се, че не ги боли.

А това тука е той, техният главен герой.
Ако плюя сега, ще се удави в моята ръка.

Шала грагра ла гра, млекарката с нежни рога,
в нейните млечни жлези чисто мляко се твори.

Ненавиждам пръстта, недовиждам през платна.
Корабчета от хартия във легена скачат,
дай да им дадем свобода.

Версия за печат :